Някои открития в областта на генетиката  дават основание да се

Някои открития в региона на генетиката  дават съображение да се одобри, че генетичните кодове на организма може и да не се намират  в молекулата на ДНК. Когато учените сложили биологична проба с ДНК в дребен кварцов резервоар и я облъчили с мек лазер, било открито, че ДНК работи като гъба, която попива светлина.

По някакъв метод молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони на това място и ги съхранявала под формата на серпантина. Молекулата създавала ураган, който притегля светлина, само че в доста по-малък мащаб. Доказано е, че благодарение на незнаен развой молекулата на ДНК извлича фотони из пространството.

Единствената технология, която в този момент съществува, и която може да удържа светлина под формата на серпантина, открита от учени в ДНК молекула, е оптичният проводник. Но даже и оптичните проводници не попиват  светлина от околната среда.

Обикновено не мислим за светлината, като за нещо, което може да се съхранява. Общоприето е, че светлината се популяризира в космоса с  висока скорост. Ако сте съумели да я „ заловите “ на едно място, тогава би трябвало да очаквате, че с течение на времето тя ще загуби своята сила.

Например, в тази ситуация с  фотосинтезата се счита, че растението може да съхранява светлина единствено по един метод: като неотложно трансформира нейната  сила в зелен хлорофил. Сега е открито,  че светлината може да се употребява като храна, която ще се съхранява в ДНК, като неприкосновен  ресурс.

Интересен резултат

Учените извадили молекулата на ДНК от кварцовия резервоар и на мястото, където била, светлината траяла да се завива в серпантина, въпреки физически да нямало ДНК. Някаква невидима мощ въобще не се нуждаела от ДНК молекулата.

Единственото рационално научно пояснение е, че има енергийно поле, което е едно с ДНК молекулата, като че ли ДНК молекулата има енергиен „ двойник “.

Двойникът има същата форма като физическата молекула, само че в случай че се в профил ДНК, двойникът остава там, където е била молекулата. За да продължите да вършите тази  работа –  да се съхранява забележимата светлина – даже не се нуждаете от ДНК молекула. Фотоните се задържат на мястото на полето.

Човешкото тяло има трилиони високоспециализирани и структурирани ДНК молекули. И надлежно – цялото ни тяло би трябвало да има енергиен двойник.

Това  напълно е обвързвано с теориите и наблюденията на Дрейч, Гурвич, Бари и Бекер за съществуването на осведомително поле, което диктува на нашите кафези какво да вършат. Оказва се, че най-важната работа на ДНК молекулата е да съхранява светлината както във физическото тяло, по този начин и в енергийния си двойник.

Когато експериментаторите залели фантома с течен азот (ефект на ненадейно мощно охлаждане), спиралата на светлината изчезвала,  само че се прибирала още веднъж след 5-8 минути.

Околната светлина още веднъж се провежда в неповторим витлообразен модел на ДНК, който остава забележим още 30 дни. Информацията за това е налична в  продължение на 25 години, само че никой не е чувал за това, а самите опити неведнъж повтаряли това, в това число и Р. Пекор в Съединените щати.

Въздействието на ДНК върху съзнанието

Биохимикът Глен Рейн, приключил Лондонския университет, изследвал по какъв начин ДНК реагира на въздействието на  съзнанието. Известно е, че в клетка преди нейното разделяне (или в случай че е развалена, т.е. мъртва), ДНК спиралите се раздират.

Те стартират да се сплотяват, когато клетката работи за ремонт или самолечение. Мащабът на съединяване или разединено  може да бъде измерен от това до каква степен тя всмуква светлина с дължина на вълната 260 нанометра. В опитите си Рейн взимал жива ДНК от човешка плацента, поставял я във вода и я съхранявал в мензура.

След това разнообразни хора се опитвали да съединят или разделят ДНК със силата на мисълта. Контролните проби, с които никой не се опитвал да направи нещо, се трансформирали единствено с 1,1%, обработените със силата мисълта до 10%. Това значи, че нашите мисли усилват процесите в човешката ДНК няколко пъти.

Освен това било видяно, че хората с най-хармонични вълнови излъчвания  имат  най- мощната дарба да трансформират структурата на ДНК, а „ мощно възбудено лице (с доста дисонантен модел на мозъчните вълни), създавало анормално изместване към ултравиолетовата светлина “, поглъщана от ДНК.

Промяната настъпвала при дължина на вълната 310 нанометра (близо до цената на Popp –  380 нанометра), дължината на вълната, която може да аргументи такава болест като рака. Ядосан човек също принуждава ДНК да се свърза по-силно при сливане.

Според Рейн, смяната в  светлина с дължина на вълната 310 нанометра може да значи единствено, че „ се случва смяна във физическата и химическата конструкция на едно или повече равнища в  ДНК молекулата. “

В различен случай, когато ДНК е сложена пред хора с хармонични пакети от мозъчни талази, само че те не се пробват да трансформират ДНК, не се следят съединения или разединения в ДНК тестът. Всичко се случвало единствено, когато хората желали да го създадат.

Това ни разрешава решително да приемем, че такива резултати се основават от съзнателните планове на хората.

Т  Лю Чайлд може да свърже или раздра ДНК в лаборатория, на разстояние  800 метра от нея.

Валери Садирин за  30 минути може да съединява ДНК в лабораторията на  Рейн в Калифорния, до момента в който е вкъщи си в Москва,  на разстояние  хиляди километри от лабораторията.

Рейн показва, че основно качество на силата, която е способна да  основава естетика в мозъчните талази и да въздейства върху ДНК  – е излъчването от сърцето: “ Въпреки, че техниките, употребявани от разнообразни лечители са разнообразни, всички те се нуждаят от фокусиране  върху сърцето “

Практически е  получено микробиологично доказателство, че нашите мисли в действителност могат реално  да основават физически и химически  промени в структурата на молекулата на ДНК, да я свързват или да я  раздират, както и връзката сред гневните мисли и растежа на ракова тъкан.

Освен това,  скорошно изследване, извършено в Медицинския  университет в Чикаго, е открило, че към хиляда гени се трансформират при елементарна смяна в обществения статус.

Определени са  987 сензитивен към статуса гени. Сред тях са виновните за стрес, свързани с мозъчните функционалности, както и 112 гени, настоящи в имунната система.

Промените на генетично равнище били толкоз възпроизводими, че след обстоен разбор учените даже съумели да решат противоположната задача – да  предскажат обществения статус на индивида посредством проучване на кръвта му.

Яйце: Ти си мъртъв, само че Няма смисъл да се притесняваш

Ти умря по пътя за дома…Попадна  в автомобилна злополука. Не  изключително огромна, само че въпреки всичко смъртоносна. Остави жена и две деца. Смъртта ти беше безболезнена. В колата за спешна помощ се опитваха да те…

Психосоматика: Вирусното заболяване значи единствено едно – липса на смисъл за живеене

Появата на вируси в организма алармира на индивида за неналичието на наслада в живота. Вирусът е  заразен сътрудник, който може да се реплицира единствено в живите кафези на хора, животни,…